Като южняк сред ледената зима,
ще те погаля, после нелюбима,
ще го последвам - мрака безпризорен,
ще си отида тъжна и нечута.
Душата от столетия се лута,
че без любов съм цвете, но без корен.
Една цигулка тихо ще застене,
и да заплаче - пак не е за мене.
Светът сега за себе си е тъжен.
А аз изписах цялото небето,
на себе си омръзнах общо взето.
Сърцето не научих как да лъже. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse