13.09.2024 г., 1:06  

Сърцето не научих как да лъже

385 0 0

Като южняк сред ледената зима,
ще те погаля, после нелюбима,
ще го последвам - мрака безпризорен,
ще си отида тъжна и нечута.
Душата от столетия се лута,
че без любов съм цвете, но без корен.

 

Една цигулка тихо ще застене,
и да заплаче - пак не е за мене.
Светът сега за себе си е тъжен.
А аз изписах цялото небето,
на себе си омръзнах общо взето.
Сърцето не научих как да лъже.

 

А ти, когато цъфнат бели вишни,
не се губѝ сред спомени излишни.
Аз ще се връщам тихо всяка пролет.
Ще съм отблясък в тъничките клони,
дори слана не ще да ме прогони,
а птиците за мене ще се молят.

 

А този стих ли? Не, недей го чèте!
Тълпата бе ми вързала ръцете
и той остана някак недописан...
Ако ще помниш, с обич спомени ме
и допиши го, дай му лик и име,
не казвай за кого са и какви са...

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....