Сърцето знае
Сърцето знае, то, не пита!
Любов ли търсиш? Тя замина.
В нощта заплака, беззащитна,
отрони обич и сама отмина.
Забрави всичките звезди,
които светеха над двама
и гледа пак със тез` очи,
но любовта във тях я няма!
Нито шанс. Нито начало.
Никой, не може да я върне.
Заплетена. Не стана цяло,
нито ръце, да я прегърне.
В деня приседна, не прощава,
без отговори и без въпроси.
Любов по божи план се дава,
Тя не моли и не проси!
© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Когато наближава буря, някои строят стени, други - вятърни мелници »