Дали някой ще се престраши да пита
За сърдития високомерен крал,
Който със свирепата си свита
Във забравени земи живял.
Честта си мога да заложа,
Читателю, не можеш да го понесеш.
Ще кажеш "толкова сърдит е, Боже,
Че и моя весел дух е вече леш!"
Шут от смешен, по-смешен там отива,
Но все удря на гранит.
Краля все така си гледа криво,
Сякаш цял живот е бил с коприва бит.