Дали някой ще се престраши да пита
За сърдития високомерен крал,
Който със свирепата си свита
Във забравени земи живял.
Честта си мога да заложа,
Читателю, не можеш да го понесеш.
Ще кажеш "толкова сърдит е, Боже,
Че и моя весел дух е вече леш!"
Шут от смешен, по-смешен там отива,
Но все удря на гранит.
Краля все така си гледа криво,
Сякаш цял живот е бил с коприва бит.
© Луна Скай All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
