Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
29 abr 2009, 23:27

Сърп 

  Poesía
1197 0 25

 

                          Сърп


Този рай, изграден върху жито и кости,

ме прикотка в любовните свои поля,

а реката – сълза във окото на Господ -

ме настигна и кротост в душата ми вля.

 

И делих този град, всички улици тънки

не със ангели бледи в църковния хор,

а с една чипоноса и гневна издънка

на узрялата шипка в съседския двор.

 

Всяка среща за нас беше повод за рана,

всяка ласка бе в брой до последния лист,

а когато и в рая самотно ù стана

тя зад райските порти преметна филиз.

 

Но без нея и раят е мрачна конюшня,

а у мен цвили сякаш преситен жребец.

И какво, ако грива над бездната люшна,

тя ще спре ли да хвърли над нея венец?!

 

Аз не знам, но когато небето разровя,

слънчев лъч мисълта ми ще порне на две:

да не би тук синът ми от всяка подкова

вместо сърп посреднощ... остър меч да скове.

 

 

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??