Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
Apr 29, 2009, 11:27 PM

Сърп 

  Poetry
1196 0 25

 

                          Сърп


Този рай, изграден върху жито и кости,

ме прикотка в любовните свои поля,

а реката – сълза във окото на Господ -

ме настигна и кротост в душата ми вля.

 

И делих този град, всички улици тънки

не със ангели бледи в църковния хор,

а с една чипоноса и гневна издънка

на узрялата шипка в съседския двор.

 

Всяка среща за нас беше повод за рана,

всяка ласка бе в брой до последния лист,

а когато и в рая самотно ù стана

тя зад райските порти преметна филиз.

 

Но без нея и раят е мрачна конюшня,

а у мен цвили сякаш преситен жребец.

И какво, ако грива над бездната люшна,

тя ще спре ли да хвърли над нея венец?!

 

Аз не знам, но когато небето разровя,

слънчев лъч мисълта ми ще порне на две:

да не би тук синът ми от всяка подкова

вместо сърп посреднощ... остър меч да скове.

 

 

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??