Сърп
Този рай, изграден върху жито и кости,
ме прикотка в любовните свои поля,
а реката – сълза във окото на Господ -
ме настигна и кротост в душата ми вля.
И делих този град, всички улици тънки
не със ангели бледи в църковния хор,
а с една чипоноса и гневна издънка
на узрялата шипка в съседския двор.
Всяка среща за нас беше повод за рана,
всяка ласка бе в брой до последния лист,
а когато и в рая самотно ù стана ...