Роби (Роберт)
511 3486
22 ago 2017, 14:56  

Поема с хепиенд 

  Poesía » De humor
1423 5 10

В неделна утрин, час преди обяда,

жена ми бърка нещо във тигана.

А аз подсвирквам някаква балада,

една поема смятам  да  захвана.

 

Със нея се събудих и нощеска,

и над сюжета дремах  доста време.

Лирическата мяташе се в треска -

ще  иска  ли Ромео да я вземе?

 

Не може  тук без малко драматизъм...

Но хепиенд предвидил бях за края...

Финала виждах, гледах с оптимизъм.

Дали читателите ще омая?

 

„Съпруже, идвай бързо да помагаш!

Обядът ни за днес ще закъснее.

Престилка тука може да не слагаш.

Без тебе, знаеш, няма да успея!...”

 

Торбичка с лук ми тикна във ръцете -

животът ми  стъжнù  се... Много жалко!

Яхнията напред,  гус`ин  поете!

Поемата  ти  ще почака  малко!

 

Е, няма как! Семейството над всичко!

Обядът  ни от мене днес зависи!

В ръцете – ножа, а в очи – сълзички!

Читателю, ти само представи си!...

 

Е, криво-ляво справих се със лука,

съпругата ми даже ме похвали.

Но странното започна ей оттука,

смути ме и замигах на парцали.

 

Поемата? Написах я. Чудесно,

и струва ми се, че не се изложих!

Не мислех, че ще стане толкоз лесно...

Но после нещо почна да ме гложди.

 

Развръзката  наистина щастлива:

лирическата  в края си  отдъхва!

Поемата... е, няма как - сълзлива!

Но странно чувство взе да ме облъхва.

 

Чете чувствителната ми  съпруга,

сълзите на финала тя не крие...

Но мен ме притеснява нещо друго -

разчувства те, но...лъха на  яхния!...

© Роберт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мога само да ти благодаря за вниманието и търпението, Веси, и...да внимавам да не се изложа някъде...Радвам се, че беше и тук!...
  • Вчера прочетох стиховете ти, Роби, които бях пропуснала. Бях решила да не ги коментирам един по един, но просто не мога да се въздържа. Умееш да грабваш и заразяваш читателя с лекота! Благодаря за усмивките!
  • Благодаря, Ирина!...Липсата на достатъчно време и невъзможността да влизам по-често и да чета повече стихове, ме карат да се чувствам неловко...Понякога забавям и отговорите на коментарите си, за да благодаря навреме на тези, които са почели с вниманието си моите неща, за което се извинявам...Дано в бъдеще това все по-рядко ми се случва!...
    Един прекрасен ден в края на лятото ти желая, Ирина!...Бъди здрава!...
  • Отдавна не съм те посещавала,Роберт,смятам да наваксам....Обичам стиховете ти,които разказват,сякаш е проза,а то най-перфектен стих!Понякога имам нужда от твоя хумор и те търся,въздействат ми ободряващо,оставя "за после"коментара си и....ето,че дошъл друг твой стих!!А да ти кажа ли,истинско удоволствие,когато от него се носи миризмата на...яхния,чесън лук или тем подобни,защото ме разсмиват!!!
  • Влади, Стойчо, Катя, Нина, Албена и Силвия, благодаря ви за вниманието и добрите думи!...Желая ви приятен ден и много вдъхновение!...
  • Роби и мен ме лъхна и си цар да сътворяваш от нищо нещо, браво! 🌈
  • Освежаващо ми подейства стиха ти. Роберт! И както обикновено - неочакван финал! Поздравявам те за поетичното майсторство!
  • Отново си на ниво .....И ....право в десятката!
  • Роби, усмихна ме!Поздравления и успех и със следващата ти поема!
  • Поема и яхния,всичко е наред!Реди поетът сълзи с всеки нов куплет...Браво,ей че вкусни сълзи!😅
Propuestas
: ??:??