Поема с хепиенд
В неделна утрин, час преди обяда,
жена ми бърка нещо във тигана.
А аз подсвирквам някаква балада,
една поема смятам да захвана.
Със нея се събудих и нощеска,
и над сюжета дремах доста време.
Лирическата мяташе се в треска -
ще иска ли Ромео да я вземе?
Не може тук без малко драматизъм...
Но хепиенд предвидил бях за края...
Финала виждах, гледах с оптимизъм.
Дали читателите ще омая?
„Съпруже, идвай бързо да помагаш!
Обядът ни за днес ще закъснее.
Престилка тука може да не слагаш.
Без тебе, знаеш, няма да успея!...”
Торбичка с лук ми тикна във ръцете -
животът ми стъжнù се... Много жалко!
Яхнията напред, гус`ин поете!
Поемата ти ще почака малко!
Е, няма как! Семейството над всичко!
Обядът ни от мене днес зависи!
В ръцете – ножа, а в очи – сълзички!
Читателю, ти само представи си!...
Е, криво-ляво справих се със лука,
съпругата ми даже ме похвали.
Но странното започна ей оттука,
смути ме и замигах на парцали.
Поемата? Написах я. Чудесно,
и струва ми се, че не се изложих!
Не мислех, че ще стане толкоз лесно...
Но после нещо почна да ме гложди.
Развръзката наистина щастлива:
лирическата в края си отдъхва!
Поемата... е, няма как - сълзлива!
Но странно чувство взе да ме облъхва.
Чете чувствителната ми съпруга,
сълзите на финала тя не крие...
Но мен ме притеснява нещо друго -
разчувства те, но...лъха на яхния!...
© Роберт Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Мога само да ти благодаря за вниманието и търпението, Веси, и...да внимавам да не се изложа някъде...Радвам се, че беше и тук!...
-
Вчера прочетох стиховете ти, Роби, които бях пропуснала. Бях решила да не ги коментирам един по един, но просто не мога да се въздържа. Умееш да грабваш и заразяваш читателя с лекота! Благодаря за усмивките!
-
Благодаря, Ирина!...Липсата на достатъчно време и невъзможността да влизам по-често и да чета повече стихове, ме карат да се чувствам неловко...Понякога забавям и отговорите на коментарите си, за да благодаря навреме на тези, които са почели с вниманието си моите неща, за което се извинявам...Дано в бъдеще това все по-рядко ми се случва!...
Един прекрасен ден в края на лятото ти желая, Ирина!...Бъди здрава!... -
Отдавна не съм те посещавала,Роберт,смятам да наваксам....Обичам стиховете ти,които разказват,сякаш е проза,а то най-перфектен стих!Понякога имам нужда от твоя хумор и те търся,въздействат ми ободряващо,оставя "за после"коментара си и....ето,че дошъл друг твой стих!!А да ти кажа ли,истинско удоволствие,когато от него се носи миризмата на...яхния,чесън лук или тем подобни,защото ме разсмиват!!!
-
Влади, Стойчо, Катя, Нина, Албена и Силвия, благодаря ви за вниманието и добрите думи!...Желая ви приятен ден и много вдъхновение!...
-
Роби и мен ме лъхна и си цар да сътворяваш от нищо нещо, браво! 🌈
-
Освежаващо ми подейства стиха ти. Роберт! И както обикновено - неочакван финал! Поздравявам те за поетичното майсторство!
-
Отново си на ниво .....И ....право в десятката!
-
Роби, усмихна ме!
Поздравления и успех и със следващата ти поема! -
Поема и яхния,всичко е наред!Реди поетът сълзи с всеки нов куплет...Браво,ей че вкусни сълзи!😅
-
Поздравления, Роби! То поетите не могат и да не похапват все пак.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
