20 feb 2012, 21:18

Със котешки очи ме гледаш

913 0 2

Със котешки очи ме гледаш,

зелени, ярки, чисти изумруди,

страстта, стаена в морска буря

и символ на властта над мен!

Те истински  ме подлудяват,

потъвам и изчезвам, няма ме,

изгубвам свойта идентичност

и съм разкрит  дълбоко, нежно,

изгарям aз на твойта клада.

В очите ти Бастет - Богиньо,

отваряш път към моето сърце

и съм във плен на Любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оф...тая "жежка клада" е толкова поетична, колкото бяха еротични кюлотите на баба ми...
    Геле, винаги използвам доза сарказъм, не е лично...
  • Разбирам вложеното чувство, но за съжаление според мен стихът не се е получил. И не само заради пълната липса на рима и ритъм - самият наратив е неясен, с неправилно структурирани внушения. Да оставим "цепките на властта" и "отлетите отпечатъци"/или е отливка, или отпечатък/, но не съществува и "иНдентичност". Всичко това поставя под въпрос самия смисъл на творбата. Желая бъдещи успехи.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...