20 feb 2012, 21:18

Със котешки очи ме гледаш 

  Poesía » De amor
710 0 2

Със котешки очи ме гледаш,

зелени, ярки, чисти изумруди,

страстта, стаена в морска буря

и символ на властта над мен!

Те истински  ме подлудяват,

потъвам и изчезвам, няма ме,

изгубвам свойта идентичност

и съм разкрит  дълбоко, нежно,

изгарям aз на твойта клада.

В очите ти Бастет - Богиньо,

отваряш път към моето сърце

и съм във плен на Любовта!

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Оф...тая "жежка клада" е толкова поетична, колкото бяха еротични кюлотите на баба ми...
    Геле, винаги използвам доза сарказъм, не е лично...
  • Разбирам вложеното чувство, но за съжаление според мен стихът не се е получил. И не само заради пълната липса на рима и ритъм - самият наратив е неясен, с неправилно структурирани внушения. Да оставим "цепките на властта" и "отлетите отпечатъци"/или е отливка, или отпечатък/, но не съществува и "иНдентичност". Всичко това поставя под въпрос самия смисъл на творбата. Желая бъдещи успехи.
Propuestas
: ??:??