20 февр. 2012 г., 21:18

Със котешки очи ме гледаш

910 0 2

Със котешки очи ме гледаш,

зелени, ярки, чисти изумруди,

страстта, стаена в морска буря

и символ на властта над мен!

Те истински  ме подлудяват,

потъвам и изчезвам, няма ме,

изгубвам свойта идентичност

и съм разкрит  дълбоко, нежно,

изгарям aз на твойта клада.

В очите ти Бастет - Богиньо,

отваряш път към моето сърце

и съм във плен на Любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оф...тая "жежка клада" е толкова поетична, колкото бяха еротични кюлотите на баба ми...
    Геле, винаги използвам доза сарказъм, не е лично...
  • Разбирам вложеното чувство, но за съжаление според мен стихът не се е получил. И не само заради пълната липса на рима и ритъм - самият наратив е неясен, с неправилно структурирани внушения. Да оставим "цепките на властта" и "отлетите отпечатъци"/или е отливка, или отпечатък/, но не съществува и "иНдентичност". Всичко това поставя под въпрос самия смисъл на творбата. Желая бъдещи успехи.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...