Със котешки очи ме гледаш

20.02.2012 г., 21:18 ч.

Поезия » Любовна

752 0 2

Със котешки очи ме гледаш,

зелени, ярки, чисти изумруди,

страстта, стаена в морска буря

и символ на властта над мен!

Те истински ме подлудяват,

потъвам и изчезвам, няма ме,

изгубвам свойта идентичност

и съм разкрит дълбоко, нежно,

изгарям aз на твойта клада.

В очите ти Бастет - Богиньо,

отваряш път към моето сърце

и съм във плен на Любовта!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

argonyk (Димитър Никифоров)

2012-02-21T13:53:46+02:00

Оф...тая "жежка клада" е толкова поетична, колкото бяха еротични кюлотите на баба ми...
Геле, винаги използвам доза сарказъм, не е лично...
severianin (Валентин Чернев)

2012-02-21T11:58:28+02:00

Разбирам вложеното чувство, но за съжаление според мен стихът не се е получил. И не само заради пълната липса на рима и ритъм - самият наратив е неясен, с неправилно структурирани внушения. Да оставим "цепките на властта" и "отлетите отпечатъци"/или е отливка, или отпечатък/, но не съществува и "иНдентичност". Всичко това поставя под въпрос самия смисъл на творбата. Желая бъдещи успехи.