14 sept 2006, 17:57

Със леки стъпки, като вятър нежен 

  Poesía
653 0 8

Със леки стъпки, като вятър нежен!
Отронва се, ала остава в мен,
докоснал моите видения за спомен,
картина на художник неизвестен.
Която съм запазила в зениците си, 
парченца цвят във жълто  и неоново.
Лъчи  докосвайки... целуват се, 
потъват в спомен, изникнали  видения.
Последното листо меланхолично пада
в  красивата и тъжна есен...
Със леки стъпки, като вятър нежен,
си тръгва...и отива си със песен...
Да можех, тъй желаното да спра,
дори да моля, зная, няма да реша,
решеното е част от общият закон,
листото есенно, отронва се без стон...

 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??