Със леки стъпки, като вятър нежен!
Отронва се, ала остава в мен,
докоснал моите видения за спомен,
картина на художник неизвестен.
Която съм запазила в зениците си,
парченца цвят във жълто и неоново.
Лъчи докосвайки... целуват се,
потъват в спомен, изникнали видения.
Последното листо меланхолично пада
в красивата и тъжна есен...
Със леки стъпки, като вятър нежен,
си тръгва...и отива си със песен... ...