Със леки стъпки, като вятър нежен!
Отронва се, ала остава в мен,
докоснал моите видения за спомен,
картина на художник неизвестен.
Която съм запазила в зениците си,
парченца цвят във жълто и неоново.
Лъчи докосвайки... целуват се,
потъват в спомен, изникнали видения.
Последното листо меланхолично пада
в красивата и тъжна есен...
Със леки стъпки, като вятър нежен,
си тръгва...и отива си със песен... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация