Sep 14, 2006, 5:57 PM

Със леки стъпки, като вятър нежен

  Poetry
806 0 8

Със леки стъпки, като вятър нежен!
Отронва се, ала остава в мен,
докоснал моите видения за спомен,
картина на художник неизвестен.
Която съм запазила в зениците си, 
парченца цвят във жълто  и неоново.
Лъчи  докосвайки... целуват се, 
потъват в спомен, изникнали  видения.
Последното листо меланхолично пада
в  красивата и тъжна есен...
Със леки стъпки, като вятър нежен,
си тръгва...и отива си със песен...
Да можех, тъй желаното да спра,
дори да моля, зная, няма да реша,
решеното е част от общият закон,
листото есенно, отронва се без стон...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...