Със леки стъпки, като вятър нежен!
Отронва се, ала остава в мен,
докоснал моите видения за спомен,
картина на художник неизвестен.
Която съм запазила в зениците си,
парченца цвят във жълто и неоново.
Лъчи докосвайки... целуват се,
потъват в спомен, изникнали видения.
Последното листо меланхолично пада
в красивата и тъжна есен...
Със леки стъпки, като вятър нежен,
си тръгва...и отива си със песен... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up