7 jun 2019, 7:21  

Със всекиго на дълъг път не тръгвам

  Poesía » Otra
845 7 7

Приятелите лесно преброявам.

Достатъчно е да се спъна само.

Едните безучастно отминават.

Помагат истинските. Няма драма.

 

На думи те са много пестеливи.

Натруфената фраза им е чужда.

Безценни са, макар и мълчаливи!

До мене са, когато имам нужда!

 

Със всекиго на дълъг път не тръгвам.

Фалшивите в беда ще ме оставят.

А върхове с приятелите сбъдвам.

Те моето богатство представляват!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...