7.06.2019 г., 7:21  

Със всекиго на дълъг път не тръгвам

838 7 7

Приятелите лесно преброявам.

Достатъчно е да се спъна само.

Едните безучастно отминават.

Помагат истинските. Няма драма.

 

На думи те са много пестеливи.

Натруфената фраза им е чужда.

Безценни са, макар и мълчаливи!

До мене са, когато имам нужда!

 

Със всекиго на дълъг път не тръгвам.

Фалшивите в беда ще ме оставят.

А върхове с приятелите сбъдвам.

Те моето богатство представляват!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...