Jun 7, 2019, 7:21 AM  

Със всекиго на дълъг път не тръгвам

  Poetry » Other
850 7 7

Приятелите лесно преброявам.

Достатъчно е да се спъна само.

Едните безучастно отминават.

Помагат истинските. Няма драма.

 

На думи те са много пестеливи.

Натруфената фраза им е чужда.

Безценни са, макар и мълчаливи!

До мене са, когато имам нужда!

 

Със всекиго на дълъг път не тръгвам.

Фалшивите в беда ще ме оставят.

А върхове с приятелите сбъдвам.

Те моето богатство представляват!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...