16 oct 2007, 10:53

Съшита със скръб 

  Poesía
934 0 11
С изтъкана от мъка осанка
усмихваш се мило под маска.
Студенината под твоята сянка
ме кара да стена безгласно.


Бродерия – менте на усмивка
грациозно гарнира лицето.
Радост – фалшива нашивка,
закърпваща болка в сърцето.


Обагрена в сълзи солени
не ще ти е чуждо морето.
Оверлогът – листа изгорени
от жаркото слънце проклето.

С изтъкана от мъка осанка
под маската няма надежда.
Във буря самотна фиданка,
кълбо болка – твоята прежда.


Измамна усмивка на обич
лъжливата корист в очите.
Шивачи съшили са копче,
дали откопчавам мечтите?


Отдолу е тънкият плат

раиран, пресилен от шарено.
Радушна, но лъхаш на хлад,
посърнало цвете, попарено...

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса!
    С обич, Тома.
  • Хареса ми... въпреки, че представя другата страна на нещата ( а може би точно затова е хубаво ) Чакаме утре днешното
  • Мноо мерси! То е малко старо, то му личи...
    Ок, огоре надолу...
    Maxine, водя се нещо като копипейстър в една нерекламна фирма
    ^l^, прочетох, очаквай включване!
    Ellyst, аз също съм чел по-добри мои неща Кво да се прави, не мога само бисери да бълвам!
    Новата, в стиха ми Шизо-нарцис си личи що съм различен всеки ден...
    На всички всички ви права една голема ЕВАЛА, че ми четете глупостите. Обещавам утре да постна нещо днешно
  • Рекламист ли си?
  • "...дали откопчавам мечтите"?
    Много,много хубав стих!Поздрави!
  • От тези поклони дето ти редяса секнах!Ще доживея ли да оцениш и нещо мое
  • Изумяваш ме!
    Браво!
  • Претенциозно. Чела съм много по-добри твои неща.
    Не можах да почувствам онова, което се опитваш да внушиш. Малко самоцелно ми се вижда написаното.
    А иначе имаш какво да извадиш от торбата с изненади
    С най-добри чувства.
  • Всяка маска бродира безличие.....
  • Голяма фенка съм ти!!!Страхотен стил имаш!
  • Браво!
    Пишеш много хубаво и нестандартно!
Propuestas
: ??:??