Oct 16, 2007, 10:53 AM

Съшита със скръб

  Poetry
1.1K 0 11
С изтъкана от мъка осанка
усмихваш се мило под маска.
Студенината под твоята сянка
ме кара да стена безгласно.

Бродерия – менте на усмивка
грациозно гарнира лицето.
Радост – фалшива нашивка,
закърпваща болка в сърцето.

Обагрена в сълзи солени
не ще ти е чуждо морето.
Оверлогът – листа изгорени
от жаркото слънце проклето.

С изтъкана от мъка осанка
под маската няма надежда.
Във буря самотна фиданка,
кълбо болка – твоята прежда.

Измамна усмивка на обич
лъжливата корист в очите.
Шивачи съшили са копче,
дали откопчавам мечтите?

Отдолу е тънкият плат

раиран, пресилен от шарено.
Радушна, но лъхаш на хлад,
посърнало цвете, попарено...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса!
    С обич, Тома.
  • Хареса ми... въпреки, че представя другата страна на нещата ( а може би точно затова е хубаво ) Чакаме утре днешното
  • Мноо мерси! То е малко старо, то му личи...
    Ок, огоре надолу...
    Maxine, водя се нещо като копипейстър в една нерекламна фирма
    ^l^, прочетох, очаквай включване!
    Ellyst, аз също съм чел по-добри мои неща Кво да се прави, не мога само бисери да бълвам!
    Новата, в стиха ми Шизо-нарцис си личи що съм различен всеки ден...
    На всички всички ви права една голема ЕВАЛА, че ми четете глупостите. Обещавам утре да постна нещо днешно
  • Рекламист ли си?
  • "...дали откопчавам мечтите"?
    Много,много хубав стих!Поздрави!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...