1 jun 2009, 18:52

Съществуване 

  Poesía » Otra
636 0 16

Съществуват

 

във високото

 

лутащи се образи,

 

(понякога лица)

 

болки,

 

появили се (неканени)

 

в синьо...

 

... небе,

 

крещящо

 

искам те!

 

в което

 

птиците се надпреварват

 

за щастие

 

и шептят за

 

единствена прегръдка...

 

 

 

... има ги

 

в ниското

 

осъзнати образи,

 

(понякога лица)

 

радости,

 

появили се (поканени)

 

в зелено...

 

... придошла река,

 

говореща

 

обичам те!

 

в която

 

камъните живеят

 

в форма на сърце

 

и тихо се молят за

 

последна любов!

 

 

 

 

 

... живеят

 

навсякъде

 

завършени образи,

 

(винаги лица)

 

желания,

 

утоляващи жаждата

 

в жълто...

 

... слънчогледи,

 

усмихващи се

 

на слънцето,

 

където

 

топлината

 

чака своята цялост!

© Славка Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Еми! Усмивки!
  • Чувствено и многоцветно! Харесах! Емилия
  • Хареса ми замисъла! Цветен е...
  • Така да бъде!
  • Важен е крайния резултат! Харесаха ми отзивчивостта, откровеността и таланта на посетилите страничката. Поздрав, Слав! Ваше Благородие
  • Поправих го. Истина, е че запетайките бяха в повече
  • Благодаря на всички за изразените мнения и специално на Таня, за редактирането!
    Колкото до него, текстът ми е минал през редактор(не в този сайт) и затова си позволих да го пусна в този вид!
    Приятна и емоционална вечер на всички!
  • За Бога, какво е това! Определено има нужда от редактиране...или пренаписване.
  • За Бога, какво е това! Определено има нужда от редактиране...
  • Не, Нели, не мисля, че точно такъв вид помощ е нужен тук (Таня, нищо лично ).
    Малко самоужание е нужно. Толкова ли е трудно?
  • съществуват, има ги..живеят...завършени образи, нелишени от емоции..
  • Браво, Таня! Ето това е помощ!

  • Съществуват

    във високото

    лутащи се образи

    (понякога лица)…

    болки,

    появили се (неканени)

    в синьо небе...

    Крещящо...

    „Искам те!”...

    ... в което

    птиците се надпреварват

    за щастие

    и шептят за

    единствена прегръдка...



    ... Има ги

    в ниското...

    осъзнати образи

    (понякога лица)...

    радости,

    появили се (поканени)

    в зелено...

    ... Придошла река,

    говореща

    „Обичам те!”...

    ... в която

    камъните живеят

    с форма на сърце,

    и тихо се молят за

    последна любов!



    ... Живеят

    навсякъде

    завършени образи

    (винаги лица)...

    желания,

    утоляващи жаждата

    в жълто...

    ... Слънчогледи -

    усмихващи се

    на слънцето,

    където

    топлината

    чака своята цялост...

  • хареса ми многоцветната ти картина
  • Много голям проблем имаш с препинателните знаци.
    И толкова жизненоважен или злободневен е този текст, та да не може (поне) да изчака публикуване от редактор?!
    Не държа да ми отговаряш. Просто си бъбря.
Propuestas
: ??:??