Rene (Коломбина)
16

17 oct 2008, 0:05

Съществуване

Poesía » De amor

851 0 1

Остани там!

И не идвай...

Не се промъквай

в цветните ми сънища.

Не надничай

в пролуките на душата ми.

Не свири на струните,

които натегна в сърцето ми.

Ти ме създаваш

и рушиш

едновременно.

Всеки ден!

Ти ме разграждаш,

за да се вградиш.

Всеки ден!

И всеки ден умирам...

Пред очите ти.

За да ме съживиш...

За да умра отново.

Остани там!

И не мисли за мен.

Добре съм.

Вече мога да дишам.

Всъщност...

само дишам.

18 април 2007г. Л,Агония

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mila__ (Цвети)

Недей с толкова песимизъм...Изживяла си красиви неща,кой е казал,че това е края...може би това е едно начало....."Не първата любов възпявам аз,а закъснялата..."http://www.vbox7.com/play:39f5bcd3-послушай тази песен на Ваня Костова...Усмивки от мен...

2008-10-19T14:28:46+03:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0