Остани там!
И не идвай...
Не се промъквай
в цветните ми сънища.
Не надничай
в пролуките на душата ми.
Не свири на струните,
които натегна в сърцето ми.
Ти ме създаваш
и рушиш
едновременно.
Всеки ден!
Ти ме разграждаш,
за да се вградиш.
Всеки ден!
И всеки ден умирам...
Пред очите ти.
За да ме съживиш...
За да умра отново.
Остани там!
И не мисли за мен.
Добре съм.
Вече мога да дишам.
Всъщност...
само дишам.
18 април 2007г. Л,Агония
© Коломбина Всички права запазени