17.10.2008 г., 0:05

Съществуване

848 0 1

Остани там!

И не идвай...

Не се промъквай

в цветните ми сънища.

Не надничай

в пролуките на душата ми.

Не свири на струните,

които натегна в сърцето ми.

Ти ме създаваш

и рушиш

едновременно.

Всеки ден!

Ти ме разграждаш,

за да се вградиш.

Всеки ден!

И всеки ден умирам...

Пред очите ти.

За да ме съживиш...

За да умра отново.

Остани там!

И не мисли за мен.

Добре съм.

Вече мога да дишам.

Всъщност...

само дишам.

18 април 2007г.   Л,Агония

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коломбина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Недей с толкова песимизъм...Изживяла си красиви неща,кой е казал,че това е края...може би това е едно начало....."Не първата любов възпявам аз,а закъснялата..."http://www.vbox7.com/play:39f5bcd3-послушай тази песен на Ваня Костова...Усмивки от мен...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...