17 окт. 2008 г., 00:05

Съществуване

856 0 1

Остани там!

И не идвай...

Не се промъквай

в цветните ми сънища.

Не надничай

в пролуките на душата ми.

Не свири на струните,

които натегна в сърцето ми.

Ти ме създаваш

и рушиш

едновременно.

Всеки ден!

Ти ме разграждаш,

за да се вградиш.

Всеки ден!

И всеки ден умирам...

Пред очите ти.

За да ме съживиш...

За да умра отново.

Остани там!

И не мисли за мен.

Добре съм.

Вече мога да дишам.

Всъщност...

само дишам.

18 април 2007г.   Л,Агония

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коломбина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Недей с толкова песимизъм...Изживяла си красиви неща,кой е казал,че това е края...може би това е едно начало....."Не първата любов възпявам аз,а закъснялата..."http://www.vbox7.com/play:39f5bcd3-послушай тази песен на Ваня Костова...Усмивки от мен...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...