18 feb 2011, 14:49

Същият сюжет

  Poesía » Otra
723 0 0

Все същите хора, все същия ден,

прибираш се вкъщи с тревога и крив е целият ден!

Всеки -  забързал се някъде, вървящ по трънливия път.

Всеки - тичащ за някъде, там, където свършва сънят! 

Опитваш сам да пробиеш една непоклатима стена,

а колко трудни са тези премеждия, без дъх уханни слова!

Вървиш напред, а там мъгла сред хората те чака...

Те спуснали са я помежду си - никой да не вижда краха...

Без капка нежност, без прегръдка, подминаваме се - всяка спирка!

Всеки гони пропусната възможност, а струва ли си тази подлост?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фатиме Тибер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....