18 февр. 2011 г., 14:49

Същият сюжет

727 0 0

Все същите хора, все същия ден,

прибираш се вкъщи с тревога и крив е целият ден!

Всеки -  забързал се някъде, вървящ по трънливия път.

Всеки - тичащ за някъде, там, където свършва сънят! 

Опитваш сам да пробиеш една непоклатима стена,

а колко трудни са тези премеждия, без дъх уханни слова!

Вървиш напред, а там мъгла сред хората те чака...

Те спуснали са я помежду си - никой да не вижда краха...

Без капка нежност, без прегръдка, подминаваме се - всяка спирка!

Всеки гони пропусната възможност, а струва ли си тази подлост?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фатиме Тибер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...