18.02.2011 г., 14:49

Същият сюжет

722 0 0

Все същите хора, все същия ден,

прибираш се вкъщи с тревога и крив е целият ден!

Всеки -  забързал се някъде, вървящ по трънливия път.

Всеки - тичащ за някъде, там, където свършва сънят! 

Опитваш сам да пробиеш една непоклатима стена,

а колко трудни са тези премеждия, без дъх уханни слова!

Вървиш напред, а там мъгла сред хората те чака...

Те спуснали са я помежду си - никой да не вижда краха...

Без капка нежност, без прегръдка, подминаваме се - всяка спирка!

Всеки гони пропусната възможност, а струва ли си тази подлост?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фатиме Тибер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...