19 nov 2010, 13:56

Същност

700 0 3

                            Аз ли те пуснах, или ти сам влезе в моя мир... Остани, само 

                      тук можем да бъдем заедно...

Моят най-хубав сън,

нежен утринен звън,

песен нейде отвън,

във сълзата ми трън,

от душата отрязана - пън,

в раклата скрит алтън,

хлебен мъничък кълн,

труден за качване хълм.

Всичко това си, но само

в песента на росата отвън,

в хладния утринен звън,

в краткотрайния сън,

но древен и вечен - огън!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...