Същност
Аз ли те пуснах, или ти сам влезе в моя мир... Остани, само
тук можем да бъдем заедно...
Моят най-хубав сън,
нежен утринен звън,
песен нейде отвън,
във сълзата ми трън,
от душата отрязана - пън,
в раклата скрит алтън,
хлебен мъничък кълн,
труден за качване хълм.
Всичко това си, но само
в песента на росата отвън,
в хладния утринен звън,
в краткотрайния сън,
но древен и вечен - огън!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славяна Всички права запазени
