Аз ли те пуснах, или ти сам влезе в моя мир... Остани, само
тук можем да бъдем заедно...
Моят най-хубав сън,
нежен утринен звън,
песен нейде отвън,
във сълзата ми трън,
от душата отрязана - пън,
в раклата скрит алтън,
хлебен мъничък кълн,
труден за качване хълм.
Всичко това си, но само
в песента на росата отвън,
в хладния утринен звън,
в краткотрайния сън,
но древен и вечен - огън!
© Славяна All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
