29 nov 2024, 10:41  

Същност

  Poesía
415 1 0

Има нещо приканващо в нощта.

Завладяващ и обсебващ е мракът.

Отправяш далечен поглед в тъмнина..

и откриваш древен отпечанък.

Потръпва нещичко познато в същността,

сякаш преплетени във нас са нишките на мрака.

Долавяш усет, толкова познат..

забравен, заровен...да те чака.

Протягаш сетивата си към него..

Какво се крие в мрака? Във нощта?

Защо тъмнината е така позната?

Защо не чувствам страх, а свобода?

Потайна и магична е нощта....

и само пеперуди предпочитат светлината.

А моята същност протяга пак ръка,

готова да разбули тайните на мрака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Периян Байрамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...