Има нещо приканващо в нощта.
Завладяващ и обсебващ е мракът.
Отправяш далечен поглед в тъмнина..
и откриваш древен отпечанък.
Потръпва нещичко познато в същността,
сякаш преплетени във нас са нишките на мрака.
Долавяш усет, толкова познат..
забравен, заровен...да те чака.
Протягаш сетивата си към него..
Какво се крие в мрака? Във нощта?
Защо тъмнината е така позната?
Защо не чувствам страх, а свобода?
Потайна и магична е нощта....
и само пеперуди предпочитат светлината.
А моята същност протяга пак ръка,
готова да разбули тайните на мрака.
© Периян Байрамова Всички права запазени