29 нояб. 2024 г., 10:41  

Същност

416 1 0

Има нещо приканващо в нощта.

Завладяващ и обсебващ е мракът.

Отправяш далечен поглед в тъмнина..

и откриваш древен отпечанък.

Потръпва нещичко познато в същността,

сякаш преплетени във нас са нишките на мрака.

Долавяш усет, толкова познат..

забравен, заровен...да те чака.

Протягаш сетивата си към него..

Какво се крие в мрака? Във нощта?

Защо тъмнината е така позната?

Защо не чувствам страх, а свобода?

Потайна и магична е нощта....

и само пеперуди предпочитат светлината.

А моята същност протяга пак ръка,

готова да разбули тайните на мрака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Периян Байрамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...