Ще си остана семпъл и невеж
с едното мимолетно съзерцание -
в архива на Природата безбрежен
се взирам в предлози и окончания...
Сред толкоз причудливи същества,
омесени в един пулсиращ Космос,
не вярвам да съм фактора успял
да вникне в невъзможната му същност.
Мутирал да съм, даже с ДНК,
която прави сензорен човека,
все не успявам смисълът да уловя
в турнето ни на Третата планета.
За себе си допускам (от заблуда)
да съм чирак от калиграфите на Времето,
на който четката му се проскубва,
като лехите по върха на темето.
Единствено понятен е Мига,
от всички трансцедентни уравнения -
да хвърлим грижите си зад гърба
и да покълнем в други поколения!...
© Иван Todos los derechos reservados