16 dic 2014, 21:26

Състояние

  Poesía
920 0 2

Ще си остана семпъл и невеж

с едното мимолетно съзерцание -

в архива на Природата безбрежен

се взирам в предлози и окончания...

 

Сред толкоз причудливи същества,

омесени в един пулсиращ Космос,

не вярвам да съм фактора успял

да вникне в невъзможната му същност.

 

Мутирал да съм, даже с ДНК,

която прави сензорен човека,

все не успявам смисълът да уловя

в турнето ни на Третата планета.

 

За себе си допускам (от заблуда)

да съм чирак от калиграфите на Времето,

на който четката му се проскубва,

като лехите по върха на темето.

 

Единствено понятен е Мига,

от всички трансцедентни уравнения -

да хвърлим грижите си зад гърба

и да покълнем в други поколения!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...