16 dic 2014, 21:26

Състояние

  Poesía
921 0 2

Ще си остана семпъл и невеж

с едното мимолетно съзерцание -

в архива на Природата безбрежен

се взирам в предлози и окончания...

 

Сред толкоз причудливи същества,

омесени в един пулсиращ Космос,

не вярвам да съм фактора успял

да вникне в невъзможната му същност.

 

Мутирал да съм, даже с ДНК,

която прави сензорен човека,

все не успявам смисълът да уловя

в турнето ни на Третата планета.

 

За себе си допускам (от заблуда)

да съм чирак от калиграфите на Времето,

на който четката му се проскубва,

като лехите по върха на темето.

 

Единствено понятен е Мига,

от всички трансцедентни уравнения -

да хвърлим грижите си зад гърба

и да покълнем в други поколения!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...