16 дек. 2014 г., 21:26

Състояние

916 0 2

Ще си остана семпъл и невеж

с едното мимолетно съзерцание -

в архива на Природата безбрежен

се взирам в предлози и окончания...

 

Сред толкоз причудливи същества,

омесени в един пулсиращ Космос,

не вярвам да съм фактора успял

да вникне в невъзможната му същност.

 

Мутирал да съм, даже с ДНК,

която прави сензорен човека,

все не успявам смисълът да уловя

в турнето ни на Третата планета.

 

За себе си допускам (от заблуда)

да съм чирак от калиграфите на Времето,

на който четката му се проскубва,

като лехите по върха на темето.

 

Единствено понятен е Мига,

от всички трансцедентни уравнения -

да хвърлим грижите си зад гърба

и да покълнем в други поколения!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...