Спохождаш ме в мислите ми сиви.
Душата ми ядосано крещи...
А улиците тук са толкоз криви.
Снегът навън не спира да вали.
Ядът ми върху тебе се стоварва.
И някак си коварно те следи.
Изцяло неподготвен те заварва
и казва ти: Щастлив с мен бъди!
© Михаела Михайлова Todos los derechos reservados