Аз работих във чужбина,
а у нас стоя сега.
И година вече мина,
клатя своите крака. 

Не, че искам, но така е,
тук не искат дух и хъс.
Партиите си играят
на лопати и на пръст.

Членовете си лансират,
безпартийните сме вън.
Тук близачи се подбират,
че не са болезнен трън. 

И какво, че съм се върнал?
Средства, казват, имаш ти!
Ех, народ с живот посърнал,
с труд са моите пари. 

Труд тук няма, има връзки.
Как да мърдаме напред?...
Плюят, мислят дъжд, че пръска.
Родна обич, пуст късмет...