4 ene 2023, 22:20

Сътворение

  Poesía » Civil
517 1 3

 

Когато Господ е създал света,
разтворил е душата си широко,
разчупил е каприза на леда
и е разпалил огъня дълбоко.

 

Изваял е от нищото простор
от приказна природа и пейзажи.
Добавил е магическия взор
на живите и непорочни стражи.

 

Дарил ни е с безкраен хоризонт
и вечен, незагасващ жизнен трепет.
Показал ни е дяволския фронт 
и полета на ангелския лебед.

 

Когато Господ гледал към света
не мерил със везните правотата,
а търсил доблестта на съвестта,
за да предпази от гнева душата...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...