4 ene 2023, 22:20

Сътворение

  Poesía » Civil
521 1 3

 

Когато Господ е създал света,
разтворил е душата си широко,
разчупил е каприза на леда
и е разпалил огъня дълбоко.

 

Изваял е от нищото простор
от приказна природа и пейзажи.
Добавил е магическия взор
на живите и непорочни стражи.

 

Дарил ни е с безкраен хоризонт
и вечен, незагасващ жизнен трепет.
Показал ни е дяволския фронт 
и полета на ангелския лебед.

 

Когато Господ гледал към света
не мерил със везните правотата,
а търсил доблестта на съвестта,
за да предпази от гнева душата...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...