Когато Господ е създал света,
разтворил е душата си широко,
разчупил е каприза на леда
и е разпалил огъня дълбоко.
Изваял е от нищото простор
от приказна природа и пейзажи.
Добавил е магическия взор
на живите и непорочни стражи.
Дарил ни е с безкраен хоризонт
и вечен, незагасващ жизнен трепет.
Показал ни е дяволския фронт
и полета на ангелския лебед.
Когато Господ гледал към света
не мерил със везните правотата,
а търсил доблестта на съвестта,
за да предпази от гнева душата...
© Наташа Басарова Всички права запазени