7 abr 2008, 10:20

"Сътворение"

  Poesía » Otra
1K 0 1
 

Огромна бездна, пустош и тъмнина.

В началото бе мисълта!

Архитект на Всемира е Той, нашият

Творец и баща.

Съвършенството е простота.

 

Вселената трепти, свива се и разширява,

дишайки както нас. Редят се умопомрачителни

картини с цвят и аромат, спиращ дъха,

за да ни успокои и увери в съществуването

на вечността на духа.

 

Отблясъци на нейната красота са дъгата,

природата и морската вода. Именно в

нейните недра е започнал живота

на майката Земя. Една трета суша,

две трети вода в чудесна хармония с Космоса.

 

Всемирът е лишен от хаоса и случайността.

Как е създадена тази хармония?

Тайната на Вечността... Ние все още

не сме готови за истината.

 

Космически вихър, непрестанно пулсира

и се движи в посока на часовниковата стрелка,

и поддържа живота в микро- и макросвета.

 

Не е ли сътворен светът от мисълта?

Мисълта е вълна с необичайна сила

и енергия. Разпространява се със скорост

многократно превишаваща светлинната.

 

Да, мисълта няма равна на себе си в Галактиката.

Ще настъпят времена, когато

нашите деца с духовна и морална чистота

и със силата на мисълта ще творят чудеса!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Серафимова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има истински заряд в стиха ти.Финала е прекрасен!Прегръщам те с усмивка!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...