20 jun 2012, 10:39

Сюита

1.1K 0 21

"Тази тъжна сюита – животът – е сложна

и се свири от двама сърце до сърце", В. Чернев

 

За добро ли, за зло ли, Съдбата ни срещна

и пред общо пиано ни сложи.

Но съмнения палят въпроси горещи –

как да стъпим в синхрон невъзможен?

 

Как ще свирим с теб тази нелека сюита? –

Аз съм жрица на мрачните тонове.

А душата ми в нощите блудна се скита

и пилее въздишки отронени.

 

В тези черни клавиши звучат полутонове,

в мене мъка безмълвно разливат.

Ти по белите тичай. Дано да догониш

тази болка на пластове сиви.

 

И ще бликне мелодия в светло и тъмно,

щом я свирят на двама ръцете.

Дай ми вяра, че мога до теб да осъмна.

Дай ми пулс. Със сюита в сърцето.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...