Сюита
"Тази тъжна сюита – животът – е сложна
и се свири от двама сърце до сърце", В. Чернев
За добро ли, за зло ли, Съдбата ни срещна
и пред общо пиано ни сложи.
Но съмнения палят въпроси горещи –
как да стъпим в синхрон невъзможен?
Как ще свирим с теб тази нелека сюита? –
Аз съм жрица на мрачните тонове.
А душата ми в нощите блудна се скита
и пилее въздишки отронени.
В тези черни клавиши звучат полутонове,
в мене мъка безмълвно разливат.
Ти по белите тичай. Дано да догониш
тази болка на пластове сиви.
И ще бликне мелодия в светло и тъмно,
щом я свирят на двама ръцете.
Дай ми вяра, че мога до теб да осъмна.
Дай ми пулс. Със сюита в сърцето.
© Елица Ангелова All rights reserved.
