11 jul 2020, 13:11

Сюрреалистична чаша пълна с миражи

604 2 4

 

Къде умират новините?

На страниците на старите вестници.

А къде свършват те самите?

 

       *****

В тоалетната-живот се реят буревестници.

Предвещават бури и далечен бряг,

корабите-хора плуват по течението,

с времето играят смъртоносен шах...

 

     *****

 

Откъде се ражда вдъхновението?

 

В страна далечна, некартографирана,

Музата живее, търси своя път,

влюбена във хората и на тях обидена...

 

         *****

Има ли живот в думичката смърт?

 

Някои вярват, има, и че е задгробен,

червеят обаче даже и не пита.

Скрил се е на сянка под камък надгробен

чакаш нови порции, за да ги опита...

 

       *****

 

Вее вятър призрак, тракат стари кости,

самодиви пеят от никой нечути,

а бедите идват, като скъпи гости,

часовете плачат със сълзи-минути.

 

Мрак расте, чертае страховити бездни,

и ръжда облича спомени забравени,

битието иска просто да изчезне,

в гардероб висят дрехи окървавени.

 

Нож стърчи забит в черепа на нищото,

вода гори запалена от гореща страст,

и мечти цъфтят там, насред бунището,

гледам отстрани как заспивам аз.

 

Тракат воденици, мелят празнословие,

кръстят се набожно богове езически,

бременни жени страдат от безплодие,

мравки умножават с формули химически.

 

          *****

Будя се и търкам чело изпотено,

но невярващ виждам не ръка, пипало...

Чувствам вътре в себе си нещо извратено,

и разбрах фатално, че съм дух... без тяло...

 

13.07.2014.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...