Сюрреалистична чаша пълна с миражи
Къде умират новините?
На страниците на старите вестници.
А къде свършват те самите?
*****
В тоалетната-живот се реят буревестници.
Предвещават бури и далечен бряг,
корабите-хора плуват по течението,
с времето играят смъртоносен шах...
*****
Откъде се ражда вдъхновението?
В страна далечна, некартографирана,
Музата живее, търси своя път,
влюбена във хората и на тях обидена...
*****
Има ли живот в думичката смърт?
Някои вярват, има, и че е задгробен,
червеят обаче даже и не пита.
Скрил се е на сянка под камък надгробен
чакаш нови порции, за да ги опита...
*****
Вее вятър призрак, тракат стари кости,
самодиви пеят от никой нечути,
а бедите идват, като скъпи гости,
часовете плачат със сълзи-минути.
Мрак расте, чертае страховити бездни,
и ръжда облича спомени забравени,
битието иска просто да изчезне,
в гардероб висят дрехи окървавени.
Нож стърчи забит в черепа на нищото,
вода гори запалена от гореща страст,
и мечти цъфтят там, насред бунището,
гледам отстрани как заспивам аз.
Тракат воденици, мелят празнословие,
кръстят се набожно богове езически,
бременни жени страдат от безплодие,
мравки умножават с формули химически.
*****
Будя се и търкам чело изпотено,
но невярващ виждам не ръка, пипало...
Чувствам вътре в себе си нещо извратено,
и разбрах фатално, че съм дух... без тяло...
13.07.2014.
© Георги Каменов All rights reserved.
