Eko70 (Веселин Динчев)
44

22 ene 2012, 16:18

Съвестта, която помни и боли...

Poesía » De amor

1.2K 0 7

Косите ти – разсеяни от чужди длани,

забравят за докосванията си – истински...

Душата ти е жива, ала е жертва на стихии...

Помни, че има кой наистина да те обича!

Гласът ти е камбана, вик и тишина

и в ден, и в нощ – танго от Piazzolla,

а устните ти, в тази роля си шептят

истории най-чудни – за съдби, за хора...

... и рими за поникващи надежди за живот,

и за болееща луна, за самота, умора...

Пречистени лъчи родени от нощта,

за помощ викат...и за Ден те молят...

Очите ти, очите ти са тайната неутешима –

бездънни кладенци, несекващ извор...

Но пак очите ти, щом се изпъстрят с Истина,

от топлина ще заискрят – ще преоткрият своя Смисъл...!

17.09.2011.

Редакция: 08.06.2012.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Eko70 (Веселин Динчев)

Е, маниерността е и мой враг.Зависи от гледната точка...А иначе, благодаря за съвета!

2012-01-24T10:08:17+02:00
severianin (Валентин Чернев)

И аз съм човек, понякога емоцията подвежда. Не съм суетен, а ти просто не се докачай. И избягвай маниерността...

2012-01-23T18:32:50+02:00
sani-ti (Таня Иванова)

Поздрави, Веско!
"Всичко, което е далеч от морето, е провинция!"

2012-01-23T17:16:31+02:00
Eko70 (Веселин Динчев)

Благодаря за проницателността!Поздрав от морето!!!

2012-01-23T14:13:17+02:00
tsveti4ka (Цвет)

Образност, с която докосвате. Прекрасно изразена невъзможност за досег с (наистина) желаното. А надеждата, хм, тя живее в тези редове. Много, много ми хареса...

2012-01-23T09:44:52+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0