Съвестта, която помни и боли...
Косите ти – разсеяни от чужди длани,
забравят за докосванията си – истински...
Душата ти е жива, ала е жертва на стихии...
Помни, че има кой наистина да те обича!
Гласът ти е камбана, вик и тишина
и в ден, и в нощ – танго от Piazzolla,
а устните ти, в тази роля си шептят
истории най-чудни – за съдби, за хора...
... и рими за поникващи надежди за живот,
и за болееща луна, за самота, умора...
Пречистени лъчи родени от нощта,
за помощ викат...и за Ден те молят...
Очите ти, очите ти са тайната неутешима –
бездънни кладенци, несекващ извор...
Но пак очите ти, щом се изпъстрят с Истина,
от топлина ще заискрят – ще преоткрият своя Смисъл...!
17.09.2011.
Редакция: 08.06.2012.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Динчев Всички права запазени
