Eko70 (Веселин Динчев)
44 767
Jan 22, 2012, 4:18 PM

Съвестта, която помни и боли... 

  Poetry » Love
910 0 7

Косите ти – разсеяни от чужди длани,

забравят за докосванията си – истински...

Душата ти е жива, ала е жертва на стихии...

Помни, че има кой наистина да те обича!

 

Гласът ти е камбана, вик и тишина

и в ден, и в нощ – танго от Piazzolla,

а устните ти, в тази роля си шептят

истории най-чудни – за съдби, за хора...

... и рими за поникващи надежди за живот,

и за болееща луна, за самота, умора...

Пречистени лъчи родени от нощта,

за помощ викат...и за Ден те молят...

 

Очите ти, очите ти са тайната неутешима –

бездънни кладенци, несекващ извор... 

Но пак очите ти, щом се изпъстрят с Истина,

от топлина ще заискрят – ще преоткрият своя Смисъл...!

17.09.2011. 

 

Редакция: 08.06.2012.   

© Веселин Динчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Е, маниерността е и мой враг.Зависи от гледната точка...А иначе, благодаря за съвета!
  • И аз съм човек, понякога емоцията подвежда. Не съм суетен, а ти просто не се докачай. И избягвай маниерността...
  • Поздрави, Веско!
    "Всичко, което е далеч от морето, е провинция!"
  • Благодаря за проницателността!Поздрав от морето!!!
  • Образност, с която докосвате. Прекрасно изразена невъзможност за досег с (наистина) желаното. А надеждата, хм, тя живее в тези редове. Много, много ми хареса...
  • Изключително съм благодарен за докачливо-суетната рецензия...
  • Разсеяни от чужди длани коси, устни, които се срещат и си шептят, рими за поникващи надежди, пречистени лъчи - родени от нощта, очи, които всъщност са неутешима тайна - убийствена маниерност, изпълнила до ръба цялото стихотворение. Дано поне същите очи, щом се "изпъстрят с истина" по някакъв начин "да преоткрият смисъл".
    Ако смисълът въобще е наблизо...
Random works
: ??:??