Косите ти – разсеяни от чужди длани,
забравят за докосванията си – истински...
Душата ти е жива, ала е жертва на стихии...
Помни, че има кой наистина да те обича!
Гласът ти е камбана, вик и тишина
и в ден, и в нощ – танго от Piazzolla,
а устните ти, в тази роля си шептят
истории най-чудни – за съдби, за хора...
... и рими за поникващи надежди за живот,
и за болееща луна, за самота, умора...
Пречистени лъчи родени от нощта,
за помощ викат...и за Ден те молят... ...