Съвестта, която помни и боли...

Поэзия » Любовная

1.2K 0 7

Косите ти – разсеяни от чужди длани,

забравят за докосванията си – истински...

Душата ти е жива, ала е жертва на стихии...

Помни, че има кой наистина да те обича!

Гласът ти е камбана, вик и тишина

и в ден, и в нощ – танго от Piazzolla,

а устните ти, в тази роля си шептят

истории най-чудни – за съдби, за хора...

... и рими за поникващи надежди за живот,

и за болееща луна, за самота, умора...

Пречистени лъчи родени от нощта,

за помощ викат...и за Ден те молят...

Очите ти, очите ти са тайната неутешима –

бездънни кладенци, несекващ извор...

Но пак очите ти, щом се изпъстрят с Истина,

от топлина ще заискрят – ще преоткрият своя Смисъл...!

17.09.2011.

Редакция: 08.06.2012.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Eko70 (Веселин Динчев)

Е, маниерността е и мой враг.Зависи от гледната точка...А иначе, благодаря за съвета!

2012-01-24T10:08:17+02:00
severianin (Валентин Чернев)

И аз съм човек, понякога емоцията подвежда. Не съм суетен, а ти просто не се докачай. И избягвай маниерността...

2012-01-23T18:32:50+02:00
sani-ti (Таня Иванова)

Поздрави, Веско!
"Всичко, което е далеч от морето, е провинция!"

2012-01-23T17:16:31+02:00
Eko70 (Веселин Динчев)

Благодаря за проницателността!Поздрав от морето!!!

2012-01-23T14:13:17+02:00
tsveti4ka (Цвет)

Образност, с която докосвате. Прекрасно изразена невъзможност за досег с (наистина) желаното. А надеждата, хм, тя живее в тези редове. Много, много ми хареса...

2012-01-23T09:44:52+02:00