Съвет

7 nov 2008, 12:11

Poesía » Civil

443 0 0

Забрави струните на тъгата,

тя няма да те стопли,

усмихни се ведро на съдбата,

късай с нокти черни вопли.

Дори наивно ослепяла,

потърси в сърцето зов,

магията химерно отлетяла,

преражда се в огнена любов.

В бясна мълния живей,

сътвори си даже ураган,

плачейки песен си запей,

не се убивай абсолютно сам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.