7 нояб. 2008 г., 12:11
Забрави струните на тъгата,
тя няма да те стопли,
усмихни се ведро на съдбата,
късай с нокти черни вопли.
Дори наивно ослепяла,
потърси в сърцето зов,
магията химерно отлетяла,
преражда се в огнена любов.
В бясна мълния живей,
сътвори си даже ураган,
плачейки песен си запей,
не се убивай абсолютно сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация